Свештеник од Тројанскиот манастир во Бугарија отстранил од црквата дете со аутизам, зашто, според него, тоа било премногу гласно.
Мајката на детето настанот го опишала на социјалните мрежи и тоа предизвикало вистинска лавина од реакции.
На 16 декември, Кристина Борисова го посетила Тројанскиот манастир со петгодишната ќерка Ема која има дијагноза аутизам.
Во манастирот има икона за која се верува дека е чудотворна, па тоа ја натерало мајката да замине таму со ќеркичката.
„Верувам во исцелението и затоа отидов да се помолам за ќерката“, истакнала Кристина.
Таа појаснила дека детете не „креска“ како што рекол свештеникот, туку испушта одредени звуци бидејќи не зборува.
Но, отец Георги ги исфрлил.
„Излегов и не сакав повторно да влезам. Но, моите пријатели влегоа внатре со детето и сакаа да знаат зошто сме исфрлени. При тоа, го снимија видео клипот“, дополнила таа.
„Луѓето не разбираат дека има различни деца. Кога едно дете не се придржува кон општите норми, тоа не значи дека е разгалено и невоспитано. Не го сфаќам ова лично, но сакам малку повеќе трпение и разбирање“, истакнала Кристина.
Игуменот на манастирот отец Сиониј се извинил од името на отец Георги и од името на целото братство:
„Отец Георги е добар духовник и човек. Но, искушението не демне сите нас. Тоа е тежок грев кој може да биде простен само низ тешко покајание“, рекол игуменот.
За изминалите 5 години никога не съм писала подобна публикация, но след случилото се просто няма как да се въздържа от коментар. ЗАРАДИ ДЪЩЕРИЧКАТА МИ!…На 16 декември с дъщеря ми и наши приятели посетихме Троянския манастир. Както повечето от вас знаят, там се намира Чудотворната икона, пред която хората се молят за здраве и изцеление. Не е случайно, че именно там потърсихме Божията сила. Дъщеря ми – Емма – е на 5 години и е с поставена диагноза генерализирано разстройство от аутистичния спектър. Тя не говори, има известни затруднения в комуникацията, но е спокойно дете. Умее да се справя в различна обстановка, но не и според духовните лица в Троянския манастир.С много болка изписвам тези думи. Никой не иска да се сблъсква с тази част от живота – сигурна съм.Но аз съм майка. Майка на дете с проблем. И ако това да ме изгонят от заведение, защото аниматорката (например) не може да се справи с детето ми, е нещо нормално в моя живот, то това духовно лице да ме изгони от свещен храм, защото детето ми "вика и крещи", е нещо, което не мога да оставя в пространството.Църквата е като опора за тези, които влагат надеждата си, че предстоят хубави неща в живота ни. Място, кътче, където да се помолиш тихо и да се надяваш тайничко на изцеление – че от утре детето ти ще проговори, например.Е, след това видео, може би ще ме разберете, че е трудно да повяврвам в нещо. Вече…Все пак остава Доброто, което никой не може да изтръгне от сърцето ми. Знам, че някъде там, във времето, ще дойде момент, в който Емма – моята малка дъщеричка, ще усети света по начина, по който ние го усещаме. Без някой да я обвинява затова, че е различна.Аз съм част от МАЙКИТЕ. Майките, които се борят за правото децата да не бъдат оставени настрана, а да бъдат част от нашето общество. Защото обществото сме всички ние – без значение от поставената диагноза.Надявам се, че това видео ще стигне до тези, които трябва да го видят. Съжалявам, мила Емма, че беше и ще бъдеш свидетел на още НЕсправедливости. Възмездие ще има. Независимо дали в църквата или извън нея.МАМА ЩЕ Е ВИНАГИ ДО ТЕБ!Извинявам се на всички онези, които ще ангажирам емоционално с това видео. Но…, ако го пазя вътре в себе си, просто ще се взривя. А и едва ли ще помогна на детето си.Желая весели празници на всички. Все нещо хубаво ще се случи… някога. 🙂
